Дестинации

В прегръдката на Родопите – село Хвойна

Обстоятелствата и пътят, напускайки Родопите, ни отведоха в село Хвойна. Не бях чувала за него и ми стана любопитно, дори само заради името му, въпреки дългия път, който ни очакваше до равна и просторна Добруджа. Напуснахме село Момчиловци – живописно място, с къщи, които се белеят по склоновете наоколо,  а вкусът на малини и къпини е истински, съчетал онези нотки кисело-сладък аромат, които галят небцето и сърцето, събрал меката топлина на родопското слънце. Не след дълго, след няколко завоя се озовахме в село Хвойна – място изключително живописно, със стръмни тесни улички, стари къщи, всяка една пазеща истории, разнолики като човешкия свят, място, притихнало и закътано между планинските масиви, място, където местните хора все още разказват легенди, а някои от тях дори са лични истории. В селото има чешма с три чучура. В миналото в близост до нея е имало храсти с хвойна. От там е дошло името на селото, а според легенда: от който чучур момата пие вода, това ще предопредели къде ще се задоми. Ако избере средния чучур, ще стане невеста в село Хвойна. Ако избере един от другите чучури, ще се задоми в някоя от съседните махали. Отпили от студената, бистра вода на чешмата, отпочинали край нея, тръгваме, бавно и неусетно сред нас се появява Милка Кърнева. Тя е от местните хора, позната за някои от групата. Присъствието й е скромно. Облечена е в ежедневно облекло, с гумени чехли. Липсват официалните приветствия и представяне. Просто дарява всички ни с усмивка и по един непринуден начин става част от групата, озовала се за малко в селото. С нас е неотлъчно и слуша всяка нова история с интереса на човек, който за пръв път се докосва до нея. Няма как да си в Родопите и да не послушаш легенда за изгубена невеста, жестокостта на поробителите и непреклонния дух, изградил параклис, след като многократно съзижданото е било разрушавано и издигано отново. И днес параклисът съществува и в него трептят пламъчетата на надежда и почит, а в подножието му има аязмо с лековита вода. Личната история на този параклис е свързана и с една от фамилиите в селото – Простови. Иронично, определението е било дадено на мъжа, който многократно издигал събаряния градеж на параклиса от башибозуците.

За тях било непонятно как ще градиш нещо отново и отново, след като е бивало разрушавано неведнъж. Чудатостите на местните хора не свършват. Има ги и в наши дни. В село Хвойна ще откриете хора, избрали да живеят в съвсем малка дървена къщичка в съжителство с пчелите. Къщичката от дърво разполага само с една стая и тя се явява втория етаж над самите кошери. По думите на домакина – Никола Простов, нощем човек заспива с жуженето на пчелите и виждаш в очите му възторга от едно такова преживяване. Сутрин гледката от единственото прозорче разкрива простор, който в далечината завършва с миниатюрни бели къщички и меките очертания на планинските масиви. Макар и в края на лятото, всичко е още зелено. Усещането е за уют и топлина. Зад тази странна за мнозина къщурка, на известно разстояние има старо, високо дърво, с широка корона. В клоните му се е „покатерила“ лятна тераса с дървена маса и пейки около нея.

Домакините радушно приканват всеки, който пожелае, да посети горния кат. Това е място за съзерцание, за да отпиваш бавно ароматния чай, да се вслушваш в тишината или да рисуваш. Мечтай колкото искаш… Ходи, където искаш… Бъди какъвто искаш, защото имаш само един живот и само един шанс да направиш това, което искаш… – мисъл на Пипи Дългото чорапче … и така се озоваАХ! в родопското село Хвойна, за да видя, че може да живееш в единение с пчелички, офисът ти да е „покатерен“ на дърво, да опиташ превъзходна баница с одрински кори, направена с много любов, да отпиеш глътка чай от родопски билки и тревички …и накрая част от компанията да се покачи на горния кат на строяща се къща, за да ни помаха за сбогом! Правя уточнение – думата „сбогом“ е в отколешното си значение – Бог с теб (С Богом) ! На едно такова място не се чувстваш турист в познатия на всички смисъл. По-скоро си пътешественик, откривател и щастливец. Няма суета, бързане и се чувстваш обичан.

Снимки Жулиета Николова, Ангел Влахов, Милена Влахова, община Чепеларе