Дестинации

Албена – Бялата лястовица на Черно море

„Албена“ тогава я нямаше. Всяко лято като ученик чиракувах при рибарите от Балчик. Брат ми Дяко ме бе поверил на Черния Колю. По обяд излизахме на брега на Залива на делфините. Тук растяха едри като момински гърди смокини и с тях утолявахме жаждата си на школски помисли. В златната есен бракониерствахме и в кооперативните лозя, където висяха едри чепки с кехлибарени зърна „Болгар“. Черния Колю разказваше легенда, че това били зърната на гърдите на Йовковата Албена. Рибарски приумици… По-късно пак се разказваше подобна легенда, но от спасители на плажа. Те убеждаваха волните полякини, рускини и германки, че това е заливът на най-красивата българка, която една вечер заплувала по лунната пътека и се преродила в русалка. Връщала се призори, преди божествения изгрев откъм древен Балчик. Казвала се Албена и била потомка на онази Албена, която големият български писател Йордан Йовков описал в разказа си „Албена“ още на 5 ноември 1927 година.

Казват, че преди повече от 50 години държавният глава на България Тодор Живков научил за тази легенда и дал благословията си тук да се изгради модерен туристически комплекс, който на откриването му на 24 август 1969 г. кръстил „Албена“.

Днес ваканционното селище „Албена“ е Перлата на българското Черноморие. Плажът му е широк до 150 м и се разпростира цели 5 км, като в южния му край, където е великолепният хотел „Гергана“, е устието на река Батовска. На шега някои я наричат Добруджанската Амазонка. Всъщност тук е резерватът Балтата, където растат редки раститени видове, защитени от природата. Туристите се наслаждават и на много видове птици в сянката дървета, развяващи корони на 35-40 метра височина.

Посещаващите за първи път „Албена“ изумяват от зеленината, в която се къпят хотелите. И заведенията. Това е така, защото в курорта е най-големият дендрариум по Черноморието с огромния си брой дървета и храсти, сред които и много редки видове, както и с пъстроцветните килими от цветя.

В короната от перли на „Албена“ е грижливо поддържаният плаж и пясъчното едва скосяващо се дъно на морето, толкова гостоприемно за малки деца, че летовището постепенно се превърна предпочитано място за почивка на млади семейства от всички краища на света. Предпочитат го и по-възрастни хора, на чието внимание е медицински център с безброй лечебни процедури и минерални води. Понякога даже се чудя колко ли деца са заченати тук в продължение на повече от 50 години. Точно толкова години без прекъсване идват тук мнозина от Германия, Белгия, Швеция, Русия, Франция, Полша, Чехия, Сърбия, а и още от къде ли не.

Тук са идвали и знаменити, световни личности като Фидел Кастро, Индира Ганди, Леонид Брежнев, Джао Дзъян, Мохамед Реза Пахлави, Сукарно, хвалебствени думи са изричали Лопес Портильо, Ричард Никсън, Джон Атанасов, космонавти, световно известни актьори, спортисти, учени…

И луксозните хотели, и тези с по-скромни възможности практически всяка година са на висотата на звездите си и всяка година обогатяват услугите си. „Албена“ днес е жив организъм от специалисти, хотели, ресторанти, заведения, басейни, спортни игрища, национални и международни научни, културни и спортни прояви, с неограничени възможности за кратки екскурзии до забележителности на България и съседните ни страни.

„Албена“ и през изминалото лято бе бялата лястовица, голямата надежда на десетки хиляди туристи за най-безопасна почивка по време на световната пандемия от COVID-19, когато в една изключително трудна обстановка курортът гарантира здравето на туристите с високо качество на туристическия продукт.

Веднъж със семейството си бях за ден на море в един знаменит малък курорт по Черноморието. Нещо не ни се понрави менюто и се понамусихме. Дойде собственикът и ни попита от какво не сме доволни и откъде идваме. Казахме му, че всяка година летуваме в „Албена“. А той допълни:

  • Ех, „Албена“… „Албена“ е висока топка… Правим усилия да я достигнем, но тя все по-високо лети!…

Направете така, че да изкарате поне една почивка в „Албена“. Зная, че след това пак и пак ще идвате…

Има защо!

Такъв е животът!

Автор Димитър Дуков