Вечният Кюстендил – Град на лековити минерални извори и хилядолетна история

Пауталия, Велбъжд, Константинова баня, Калосия – все имена, обозначаващи едно от най-древните селища в Европа в миналото – Кюстендил. Днес е административен и областен център, градът на Майстора, на изобилието от земеделска екологична продукция и на черешите. Освен с  добрите климатични условия, красивата природа и богатата културна традиция, градът впечатлява с многохилядната си история и магията на лечебните извори.

Пътят му като курортен и рехабилитационен център от миналото до днес е белязан от лековитата минерална вода. Уникални по структура и качества, кюстендилските води повлияват редица заболявания. Най-голямото предимство пред останалите минерални води в България са благоприятното влияние при разрешаване на репродуктивни проблеми, дерматологични, травматично-ортопедични и неврологични заболявания.

Пауталия. Мистични легенди, старинни оброчни плочи и множество паметници говорят, че преди повече от 25 века минералната вода в Кюстендил е бликала свободно на повърхността на земята. Именно тя привлича вниманието на тракийските племена пеонци и дантелети, които в края на VI в. и началото на V в. пр. н. е. се насочват към земите около средна и горна Струма и основават селища, едно от които е днешният Кюстендил. Изворите сочат, че първото име на бъдещия оздравителен курорт – „Пауталия“ е изсечено върху монета, на лицето на която стои образът на Асклепий – Бог на медицината и здравето, а на обратната страна е изобразен символът на лековитите води – змия. Именно силата на минерлната вода успява да излекува хроничните заболявания на императорите Улпий Траян /97-117/ и Марк Аврелий /161-180/. В тяхна чест градът е наречен „Улпия Пауталия“ и се поставя началото и разцвета на величествен римски курорт за лечение и рехабилитация на най-заслужилите римски генерали и пълководци. Изгражда се най-мащабната балнеолечебница на Балканския полуостров – „Асклепион“ който по мащабност се нарежда веднага след Епидавърския, най-големият в Римската империя. Според древния историк Павзаний асклепионите са строени сред гора, до топли извори, чиято вода се считала за света и лековита. В методите на лечение са използвали три оръдия – думата, растенията и скалпела, като на първо място стояло словото.

От извършените археологически проучвания на територията на града, центърът на който е архитектурно-археологичен резерват, до нас достигат Римските терми (2-3в.), представляващи здравен център в сърцето на града и крепост „Хисарлъка“ (4-5 в.), устояла в славните исторически обрати на времето и днес е основна туристическа забележителност за гостите на града. Крепостта е изградена в края на ІV – нач. на V в., реконструирана през VІ в., тя е съществувала по време на Първата и Втората българска държава и е разрушена от османските завоеватели през XV в.

Велбъжд. През средновековната епоха на мястото на Пауталия възниква Велбъжд. Градът става част от пределите на Българската държава след 809 г. и свързва цялото си развитие с нея като израства като важен административен, военен, стопански и духовен център в Югозападните български земи. В учебниците по история Велбъжд се споменава във връзка с една от паметните битки на Българското царство – битката между цар Михаил III Шишман и сръбския крал Стефан III Дечански, състояла сe в околностите на средновековния град. Легенда гласи, че под средновековната църква “Св. Георги” (една от най-старите и запазени на територията на Югозападна България) е гробът на падналия в битката български цар.

Кюстендил. Историческите извори свързват произхода на последното име на града с юрушката дума “кюстен”, която преведена на български означава баня. Очевидно е, че независимо от епохата, минералната вода има съществено значение за развитието на града – богатсвото на лечебните кюстендилски извори е оценено по време на османското владичество, когато започва експлоатация на двадесет водоизточника и са построени дванадесет  бани, три от които са запазени и до днес – Дервиш баня, Алай баня и Чифте баня.

Историята на града живее в експозициите на Регионалния исторически музей „Акад. Йордан Иванов“, включващ сто и тридесетгодишна събирателска дейност, разделена в археологични и нумизматични експозиции, посветени на нова и най-нова история, както и недвижими паметници на културата. В музея са запазени и напълно автентични произведения на занаятчийското изкуство в три основни фонда: „Материална култура”, „Народни художествени занаяти” и „Фолклор”. Най-характерни занаяти за кюстендилския край са тъкачество, изработки на народни носии, ювелирно изкуство, керамика, дърворезба, иконопис, художествена изработка на национални кукли (кукери).

Кюстендилци с право се гордеят с Ильо Марков – известен като „последния хайдутин“ – дядо Ильо Войвода. Този почти митологизиран герой в българското народно творчество е свързан с кюстендилския край. Юнашкият вид, изключителната смелост и дързост на Ильо Марков, както и пословичната му справедливост, раждат легенди и хиперболизират до фантастични размери дейността му. Запазена и превърната в музей е къщата, в която бележитият възрожденец живее след Освобождението. 

По време на Първата световна война в града е настанена Главната квартира на действащата армия. Установяват се много офицери, предвождани от главнокомандващия ген. Никола Жеков. Кюстендил придобива важно място в историята и се превръща във военна столица. Тук периодично пристигат царското семейство, българският премиер и министри.

Градът се свързва и с началото на акцията за спасяването на българските евреи през Втората световна война. За делото на Димитър Пешев и четиримата негови съграждани – Асен Суйчмезов, Владимир Куртев, Петър Михалев и Иван Момчилов разказва постоянната експозиция в къща музей „Димитър Пешев”.

Оценил красотата на „докоснатото от Боговете“ място, видният художник Владимир Димитров – Майстора живее и твори до края на живота си в Кюстендил, като Художествената галерия на името на кюстендилския деец е подслонила над 1300 творби на Майстора. Характерно за Галерията е колекция от творби на автори, които са свързани с кюстендилския край и чието изкуство е близко по дух и с обща идейно-пластична насоченост. Културният живот на града е своеобразен синтез от българската традиция и новите тенденции в съвременното общество, пречупен през мирогледа на кюстендилската творческа среда. Уникалните за България и характерни за региона празници са огледало на манталитета на местното население, както и израз на приемственост и развитие на традициите в региона.

Кюстендилската череша е своеобразен символ на плодородието и богатството на природата в региона, наричан още „овощната градина на България“. Тук е организирано и първото за България овощно изложение през 1896 г. В края на месец юни всяка година Кюстендил става притегателно място за любителите на екологичната и разнообразна черешова продукция, когато градът посреща гости от целия свят за отпразнуване на плодородната черешова кампания.

Кюстендил е град, родил се и израснал край топлите минерални извори, натрупал мъдростта на древна Пауталия и зрелостта на величествения Велбъжд, съществувал и оцелявал през вековете, лежащ върху руините и културните пластове на цели епохи, черпещ от тях силата и човешкия опит на миналото. Днес градът под Хисарлъка привлича с модерността на културен център, уникална природа и лековити минерални извори.