Диана ПИПЕРОВА
Колко Моцарт има в Залцбург и колко Залцбург в Моцарт.
Залцбург е градът на Моцарт. Съвършено вярно. Той е роден в тогава самостоятелното църковно княжество. Така че, по рождение Моцарт е на Залцбург, не на Австрия или Германия. Друг е въпросът чий е пo-съзнателен избор. Тoгава думата има Виена.
В осем часа вечерта на 27-и януари 1756 год., в дома на Леополд Моцарт и съпругата му Анна Мария проплакало последното им дете, седмо поред и второто, доживяло зряла възраст, което кръстили Йоанес Хризостомос Волфгангус Теофилус Моцарт. Теофилус буквално означава „любим на Бога“ или на латински Амадеус. По-късно той се подписва с това име в различни вариации – Амадеус, Амадео, Амаде. Така остава в историята на музиката и паметта на човечеството. Родил се гений, сякаш не от този свят и не е чудно, че скоро Залцбург му отеснял. Широкият свят теглел Волферл, както галено го наричали своите. Архиепископ Колоредо, в чийто дворцов оркестър баща му свирел втора цигулка, а той самият бил назначен като органист, останал сляп за безграничния му талант. И най-вече, в Залцбург нямало опера. Така че родният град започнал да му тегне като окови.
На двадесет и пет години се отърсил със скандал от него, за да пристъпи към последните десет, най-плодотворни години от живота си във Виена. С ритник в меките задни части секретарят на архиепископа го изгонил от Къщата на Тевтонския орден, където той пребивавал временно със свитата си. За Моцарт настъпила дълго жадуваната свобода. В Залцбург се завърнал само още веднъж за няколко месеца, за да затвори завинаги тази страница в живота си. С родното му място го свързвал баща му, открил и стимулирал отрано таланта му, уважението и доверието в съветите му. И майка му, към която изпитвал дълбока синовна обич. Тя починала в Париж по време на негово турне, където била и погребана. Със сестра си Нанерл споделял страстта към музиката, заедно гастролирали като деца из цяла Европа. Към нея Моцарт запазил до края на живота си топли чувства.
Толкова Залцбург има в Моцарт. Останалото е космополитът в него – Европа, Виена и винаги музиката, от която сякаш е изтъкан.
А Залцбург близо петдесет години след смъртта на великия си син не се интересувал от него, спейки дълбок провинциален сън. Докато най-после не достигали отзвуци от широкия свят, че „блудният му син“ е обичан и боготворен. Създали комитет за издигане на паметник по случай петдесетгодишнината от смъртта му, но градската управа не пожелала да поеме разходите. Неговите почитатели събрали дарения и година след юбилея, в присъствието на двамата му сина Франц Ксавер и Карл Томас, паметникът тържествено бил открит. Вдовицата му Констанце не го дочакала, тя починала шест месеца по-рано в къща, недалеч от мястото на паметника. Площадът бил преименуван на Моцартплац, не без силната съпротива от страна на общинарите, духовенството и гражданството. През 1841 г. бил основан Моцартеум, Институт за изследване творчеството на Моцарт, с колекция негови автографи и ръкописи, днес един от най-уважаваните музикални университети в света. Така вълната „Моцарт“ започнала да набира скорост, за да залее постепенно не само музикално, но и комерсиално Залцбург. Не е ясно колко щастлив би бил Моцарт, ако можеше да види името си на бонбоните, ликьора, тортата, кафето, на чашите, картичките, магнитите и какви ли не още сувенири. Признавам, и аз всеки път се чувствам задължена да си купя от сребристо-сините „моцартови“ бонбони на сладкаря Фюрст, нищо, че цената им скача нагоре с всяко мое идване в града. На нестихващото почитание и безбройните културни и музикални прояви, носещи неговото име, той сигурно искрено би се зарадвал.
Така че, в Залцбург има много Моцарт, на всяка крачка. Най-добре е да прецените сами на място. Това, което мога безрезервно да Ви посъветвам, е да посетите родната му къща, да се качите по каменните стълби, по които са топуркали крачетата на малкия Волферл, да разгледате разкошната архиепископска резиденция, да усетите паркета под краката си в залите, където младият Моцарт е изпълнявал първите си композиции, да се огледате в огледалата, в които и той се е оглеждал, да подишате въздуха на града, който се дефинира чрез световно известния си син.
Залцбург има още много какво да предложи – светска и църковна архитектура, многовековна история, красиви носии, лъскави магазини и винаги някое интересно събитие. Очите ще се насладят на „Северния Рим“, слухът – на божествената музика, небцето – на кулинарните наслади. Към това добавете магията на Коледа и ще имате достатъчно доводи, за да решите: „Сега или никога“. А още по-добре: „Сега и догодина пак“.
