Има много специални места по света и много от тях са изумителни със своята живописна природа и дух. Едно такова място е Чепеларе – устояло на времето колоритно българско градче, сгушено между хълмовете на величествената Родопа планина, която е оформила красив скъпоценен зелен камък – Чепеларе. Днес Зеленото сърце на това българско бижу бие с пулса на природата и на града, чиито първи заселници са отпреди близо 300 години. Първите следи от човешко присъствие тук датират още от 4 – 5 век преди новата ера. Китното планинско градче днес очарова с красотата на заобикалящата го природа, с дългата история и традиции, преплетени със съвременни елементи, които привличат посетители от цял свят. Мястото впечатлява и със запазеното топло гостоприемство, оцеляло в тежки времена на преходи, благодарение на силния дух на местните жители.
Зелено, зелено, зелено… Зеленото сърце на България! В момента, в който видиш Чепеларе отвисоко, спира да ти звучи претенциозно – осъзнаваш, че e реалност. Но и без поглед отвисоко, зеленото се усеща дори във въздуха – покритите с борове хълмове са буквално на един хвърлей от централния площад на градчето, а над него се вият орли. Наистина.
Основното, което мястото предлага, е спокойствие. Може да е невероятно клише, но е факт. Чепеларе се е променил много от времето, в което е бил малко родопско село – но е запазил едно характерно, планинско пренебрежение към нещата, които правят живота в големия град напрегнат. Няма как да не го усетите – едно особено „връщане назад“ е; едно потънало в тишина и уют безвремие, в което наистина забравяш да бързаш. Тук няма за къде да се бърза – всичко е на крачка разстояние, а място за паркиране има винаги.
Като разходка в 20 век – но с бърз и безплатен Интернет в централната градска част!Перлата в градския пейзаж, поне в центъра, е площад „Олимпийски“. В топлия сезон можете да пиете кафето си на площада, в сянката на огромна – наистина огромна – върба, докато обхождате с поглед часовниковата кула, хотел „Чепеларе“, фасадата на читалището или зелените хълмове на Родопите, които почти можете да докоснете от мястото си.
Площад „Олимпийски“, както неминуемо ще разберете, дължи името си на Екатерина Дафовска – първата българка, спечелила златния медал на Зимни олимпийски игри. Случва се на Олимпиадата в Нагано, Япония, през далечната 1998 г. – и оттогава всяка година в Чепеларе се провежда Зимен олимпийски ден в чест на шампионската и́ титла. Всъщност, освен Зеленото сърце на България, Чепеларе е наричан и „Град на шампиони“, и „Дом на зимните звезди в спорта“. От тук са тръгнали не само Екатерина Дафовска и Радослав Янков, а и още десетки заслужили в зимните дисциплини спортисти. Изобщо – град с характер и история. Съвременното селище съществува от 18 век, а през 19 вече е културно-просветен център на Средните Родопи. От 1964 година пък Чепеларе е град. Историята на това място обаче не трябва да се чете – трябва да се види и усети. Историческите данни не могат да предадат усещането да живееш в миналото, без нещо да ти липсва. Може и да е субективна асоциация, но нереално синьото небе без нито едно облаче моментално навява спомени за пощенски картички – по-скоро за времето, в което изпращането на пощенска картичка на близки и познати беше сакрална, неделима част от ходенето „на курорт“ – дори и ако си на 30 км. от дома. Интернетът (бърз и безплатен в центъра на града, споменах ли?), заведенията, офисите на мобилните оператори, нивото на хотелите – всичко това те убеждава, че изоставане няма, но усещането, че не си в 21 век, си е факт. Порив към почивка с неправене на нищо, вместо със зашеметяващ избор на активности…
Което не значи, че в Чепеларе няма какво да се прави. Градът предлага единствен по рода си Музей на ските и ски спорта и – отново единствен по рода си – Музей на родопския карст. Дори това, че музеите са „единствени по рода си на Балканите“, препраща директно към духа на 20 век – но го прави някак очарователно и естествено, без да дразни.
Разположението му също е благодатно – намира се на Републикански път ll-86, на 214 км. от София, на 70 от Пловдив и само на 10 от Пампорово. Тоест – ако си фен на зимните спортове, по всяка вероятност мястото ти е известно. Всъщност може да ненавиждаш снега и пак да познаваш и обичаш мястото – Пампорово предлага и отлични трасета за планинско колоездене с различни нива на екстремност, както и приключенски парк.
Ски зона Мечи чал, която е – предположете! – най-дългата писта за алпийски ски в България, разбира се – е на десетина минути от града. На всички писти също има безплатен и бърз Интернет – комплексът определено е в 21 век! В самия град трябва да разгледате църквите, двата музея и да опитате ястията. Ако пък сте привърженик на събитийния туризъм – ето нещо, което си заслужава: Национални хайдушки празници „Капитан Петко войвода“, които се провеждат в началото на октомври! Ще има какво да разказвате – тогава „връщането назад“ е в съвсем друга епоха!
Каквато и програма да изберете обаче, не пропускайте Чудните мостове! Ако Мечи чал и Пампорово са бижуто на Чепеларе в зимния туризъм, неговата туристическа марка, то Чудните мостове са еквивалентът им в останалите сезони! Невероятният природен феномен привлича ежегодно хиляди туристи – и ако опитате от дъхавия горски чай, загледани в безкрайното синьо небе и безбрежните зелени върхове на Родопите на 1450 м. надморска височина в подножието на връх Голям Персенк, ще разберете защо!
Какво още? – Алпийския тролей и екопътеките. Маршрутите за пешеходен туризъм дават възможност за онова „усещане на зеленото“, което споменахме в началото, а с алпийския тролей можеш за миг да се почувстваш като орлите от първия абзац. Има ги, наистина – предимно малък креслив орел, без да сме специалисти и да претендираме за изчерпателност. Има и огромни, блестящо черни гарвани – като от скандинавска сага. Обитават скалите (поне) от Хвойна до Проглед. Районът е известен и с черните щъркели, които са тук от април до края на септември. Тоест – ако имате интереси в областта на орнитологията или просто обичате животните – това е още една причина да посетите мястото. Не, наистина – не е нужно да си запален зоолог, за да ти е интересно. Просто си представете – шофирате си, а по склоновете край шосето пасат сърни… Разбира се, няма да са там винаги – не сте на сафари в Африка. Но природата определено присъства, не – природата доминира пейзажа в Чепеларе. Сърна в центъра на града? Случва се, стига да ставате по-рано! Ястреби, ловуващи под прозорците ви? Да, ако се настаните в къща за гости в някое от селата в общината… Да разгледате селата в района всъщност е задължително – ще е чиста загуба, ако не го направите. В Хвойна ще ви осигурят разходка с коне в планината, като дори може и да пренощувате на открито, в Богутево можете да видите как се отглеждат породисти кози в най-голямата козеферма в страната, Проглед и Зорница предлагат гледка, която не се нуждае от други атракции, а ако искате да видите и гледки буквално не от тази планета – само на 14 и половина километра с кола от Чепеларе е Националната астрономическа обсерватория Рожен, която предлага на туристите дневни и нощни наблюдения на звездите. От Проглед можете да стигнете до нея и пеша, по екопътека през планината.
Навсякъде има къде да ви настанят и нахранят. Кухнята в региона предлага всичко – от ястия, които можете да намерите навсякъде, до питурки и пататник, които едва ли са познати извън Родопите. Храната обаче е въпрос на предпочитния, така че – избирайте сами. Пъстървата обаче си заслужава препоръката – в района е пълно с рибарници, от които можете да я вземете направо от водата. Не безплатно, разбира се, и не е нужно да я ловите лично – макар че вероятно би било забавно!
И най-хубавото: Чепеларе има какво да ви даде във всеки един сезон! Снежните писти, зелените склонове, неповторимият мирис на билки над ливадите през лятото, изумителните цветове на планината в кристалния въздух на есента – вероятно всеки би открил нещо, за да каже „Заслужаваше си!“ А онова спокойствие и уют… те са си там винаги. Може би вечният дух на Родопите?
Снимки ПЗ “Чудните мостове”, автор община Чепеларе; Площад Олимпийски, автор Добри Добриков; НАО “Рожен”, автор Николай Петров; Златен час в Родопите, Боян Кътев; община Чепелареwww.visitchepelare.bg
