Със своя ненадминат плаж, уникална природа, златожитна шир, която неусетно се влива в пенливото като шампанско море, с романтиката си и красивия характер на добруджанци, този най-североизточен ъгъл на България е нейната морска перла в туристическата й корона. Дискретният чар на Албена, както би казал Луис Бунюел, е в красотата на природата и добруджанския дух, слети в тиха хармония.
Енчо Господинов
Така се случи в моя живот, че отрано започнах да скитам. Във всички посоки. Професия – Репортер, както се казваше един филм на прочутия Майстор Микеланджело Антониони. И до ден днешен, когато мога, а в повечето случаи – когато искам – хуквам нанякъде. От Камчатка до Калифорния, от Перу и Аржентина до Кейптаун, от Сахалин до Соренто. Но има едно място в света, където винаги се връщам. Добруджа и нейната магнетична Албена.
Китайците казват, че е по-добре да пропътуваш 10 000 мили, отколкото да прочетеш 10 000 книги. Може и така да е. Аз съм избрал да правя и двете. И мога да кажа, че човек се учи от всичко, стига да има очи да гледа и сърце – да го пълни с това, което вижда.
Магнитът на паметта се задейства у всеки човек от момента, в който детското любопитство започва да го дърпа отвъд хоризонта. Отвъд хълма или планината. Всеки от нас със своя кон, който пришпорва с едно леко подръпване на юздите. И така – до сетен дъх. За да се завърне един ден пак там, откъдето е тръгнал. От детските картини, нарисувани в паметта му. Но той, или тя, вече може да сравнява. И е напълно вероятно Албена да го примами по-силно, отколкото някоя друга красавица край брега на безбрежния океан.
Ако човек мислено си представи географските контури на Съединените щати и България, лесно ще забележи, че Албена е там, където е щатът Мейн в Америка. Добруджанската красавица е на север от Варна, както Мейн е “нагоре” от Ню Хампшър и Масачузетс… Същият Масачузетс, в който преди 400 години пристигат заселниците от Англия на борда на “Мейфлауър” и създават една нова страна в Новия свят, открита от генуезеца Колумб. По същия начин, недалеч от плажовете на Албена, преди повече от 1300 години пристига Аспарух с конната си дружина, забива меча си в тлъстата добруджанска земя и конниците му остават тук завинаги.
Но това вероятно е единстваната прилика между Добруджа и Мейн, между тези две североизточни ъгълчета, които са красиви по различен начин. Мейн е смесица от океански бряг, езера и планини; там са и най-вкусните лобстъри (омари), които съм ял, и заради тях сега устата ми се навлажнява, докато пиша тези редове. Добруджа е равна и тиха, спокойна и на зелени вълни в полето, преливащо в нежно-изумрудено край Калиакра, където земята стремглаво се гмурка в морето. Там рибата и мидите са магнитът за кулинарите. А през лютата зима – домашните наденици, полети обилно с ухаешия на диви ягоди “Кастел” от лозето на баща ми. “Кастелът” днес го прави брат ми Иван. Аз само му помагам да го изпием.
Ако някой чужденец или българин иска да научи всичко за курорта Албена, почти всичко от историята и достойнствата й могат да се намерят в Голямата Книга на Гугъл. 570 години след Гутенберг, Гугъл може да ви каже, че Албена е най-зеленият и най-спокоен морски курорт на България; че е предпочитан от туристи, свикнали с уют, спокойствие, сигурност и солидна международна репутация. Че е място за гости от всички възрастови групи, които обичат да плуват в морето, да яздят коне, да играят тенис или голф в трите игрища наоколо, да знаят, че храната е винаги прясна и вкусна, а икономиката на Албена е “кръгова” и “зелена”, както днес казват икономистите от Световната банка, в чийто анализи може да срещнете името на Албена като пример за подражание как човекът и природата могат да живеят в хармония.
Името на този магнетичен курорт идва от един красив разказ на Йордан Йовков за една още по-красива жена от този край, наречена Албена. Който не го е чел, си струва да отдели двайсетина минути. И тя, като курорта, е излъчвала същото привличане… Никой не е останал равнодушен към красотата й. Но за да е пълна картината с местното гостоприемство и доброта, писателят Йордан Йовков е създал и една “мини-Албена”, още преди сегашната да бъде построена и отворена за гости през август 1969 г. Това е митичният “Хан на Сарандовица”, друга притегателна фея от този район, която много преди Гугъл и Фейсбук е сътворила своето място за общуване между хората за приятни разговори и понякога тъжни истории на обикновените хора, отиващи към близкия Балчик да продадат зърното си или връщащи се оттам и жадуващи да срещнат сродна душа в тази богата равнина, пълна с необикновени характери и жажда за нещо ново, нещо красиво. Именно “Ханът на Сарандовица” в сърцето на тази златожитна прерия е символично прероден в днешна Албена.
И както въображаемата Йокнапатофа е населена с митологията на големия американски майстор на словото Уилям Фокнър, както митичното Макондо крие в себе си духа на Габриел Гарсия Маркес, така Добруджа е притаила в пазвите си таланта и героите на Йордан Йовков, на Ивайло Петров и поетичната нежност на Дора Габе. Този “литературен триъгълник” инжектира много интелектуален кислород в и без друго богатата душевност на добруджанци. Където и да съм бил по света, винаги намирам нещо сходно с моя край: било брулещият вятър в аржентинска Патагония, хубавото бяло вино на швейцарските лозари край брега на Женевското езеро надолу към Лозана и Веве, прелестно подредените лозя в тихоокеанското крайбрежие на Чили или богатата земя на Калифорния, описана така затрогващо от мощното перо на Джон Стайнбек. Духът на Добруджа и красотата на Албена ме преследват навсякъде.
Между другото, ако трябва да сравняваме, Добруджа всъщност не е “братовчедка” на американския Мейн. По-скоро родството е с Калифорния, както казваше и баща ми, без да беше стъпвал в Америка. Богатата земя, близостта до океана или морето, вкусът към дългите “моабети” с много ядене и пиене (но не на лимонада), красотата на хората – физическа и духовна, фермерството и любовта към земята, великолепното вино, плажовете на Южна Калифорния и тези на Южна Добруджа като Албена, всичко това наистина сродява тези два бряга, които иначе са на повече от 10 000 километра и също толкова хиляди книги далеч един от друг. Но ако подредите заедно Док, Дани, Пайлън и другите “бродяги” от творчеството на Стайнбек, до тези на Йовков и Ивайло Петров – Албена, Сарандовица, Сали Яшар, Вълкадин, Жеко Бонвивана и т.н. – ще забележите, че не само те, но и литературните им бащи са като братовчеди. Именно в тези невидими духовни връзки се крие дискретният чар на Добруджа и Калифорния, на Албена и Монтърей, на Балчик и Салинас, където е роден Стайнбек.
Другото, което ги свързва, е линията на Хоризонта. С главна буква. Равнината има едно предимство пред планинските чукари: в повечето случаи тя предлага по-богат живот, поради богатата земя. Дава и по-широк хоризонт, неограничен от духовни баири и стени за мечтите… Широкият хоризонт, липсата на културни и географски прегради също имат своето преимущество пред чукарите… Хората тук бързо се научават да гледат и да виждат “отвъд баира”, защото в Добруджа баири няма. Вероятно затова аз може би съм един от малкото скиори-добруджанци, поне от моето поколение…. Всичко е открито: отгоре – небе, пред вас – море, зад вас – зелена шир, която си мени цвета според сезона.
В тези пандемични и вирусни времена стопаните на Албена правят чудеса, за да запазят хотелите все така уютни и тихи; ресторантите – центрове на гастрономическото изкушение, околната среда – чиста, ведра и отпускаща нервите от забързания ни живот. Спортни съоръжения, културни събития и носещият сладка умора Аквапарк носят голяма добавена стойност на курорта. Но за мен най-голямото богатство са хората, които работят тук и които създават тази “принадена стойност”, която ни дърпа силно всяко лято към Албена. Ето това го няма в Гугъл.
Вероятно това е оформило духа и мисленето на няколко поколения менажери на Албена: още от зачеването си тя е архитектурно нестандартна и волна, спояваща морето и зелените хълмове до него. Кулинарната вакханалия и модерната еко икономика на курорта го правят място, където всеки намира оазис за душата си. Ето така стигаме и до известната максима на един талантлив колега от БиБиСи: Джеръми Паксмън приятелски ни напомня, че много често географията определя историята на една страна, на един район. Погледът, зареян в далечината, липсата на прегради пред очите, вероятно освобождават както духа, така и неограничеността на мечтите. Мечтания без граници, удоволствие без брегове… Кой може да предположи, че един полуостров – част от остров Брабант в Антарктика – носи името на Албена. Глобализация…
В София, където понякога живея, по-хитрите продавачи на дини и пъпеши се надвикват: “Пъпеши от Каварна! Дини от Добруджа…” И хората купуват: мечтите също са сладки. За гостите на Албена това е нещо в реда на нещата. Даже е интересно да видиш как някои от комшиите от север умело “товарят” по 10-12 парчета сочна диня в една чиния, уморени и жадни от горещото слънце на плажа или след посещението в Двореца на Кралица Мария в Балчик и Ботаническата градина до него. Преди това обаче са направили всичко възможно да опитат от двете дузини ястия, с които Албена глези гостите си всеки божи ден. Защото това са ястия по рецепти от нашите ма йки и баби. Не можеш да ги намериш в никой ресторант по света, дори и тези, които имат много звезди…
Всичко това, омесено от история и география, от митове и легенди, от вчерашни и днешни стопани на Албена, създава един силен копнеж да се завърнеш отново тук, където желанието никога не гасне.
